
23 февральста—Отечествань Аралаень шись
Малаткшни алятнень праздниксна—Отечествань аралаень шись. Отечествань аралай
валхне кайгихть кемоста, кулемстост эрь ломанць (сембодонга пяк, койсон,
аватне) марясазь эсь пряснон стане, што синь вакссост улихть лездысна,
эрявикс пингть кядень венептисна и, кда эрявксты, аралайсна. Мяльса
кирдьсайне алятнень и цёратнень. Шарьхкотьф, што эрсь эздонк арьси, мезе
каземс теест 23 февральста. И тя тиендеви инголенди. Пинге нинге ули, но
сембе сяка сань мяльс содамс Саранск ошень эряйхнень мяльснон-арьсемаснон ся
казнетнень колга, конат сотфт алятнень малаткшни праздникснон мархта.
Эстокиге азса, што синь эсьотям явовсть колма группава: практичнайхть или
сят, конат эрявихть эрь шиня, сувенирхт-месть, эсь кядьса тифт.
Сувань Саранск ошть центральнай пялькссонза ащи магазиттнень эзда фкяти,
коса мезе аньцек аф мишендеви: косметика, парфюмерия, нардамат-месть,
кудъёткса эрявикс паршихть. Мзярс ванондыне витринатнень, мархтон
корхтазевсь мишендись. Мезе, кле, ёрат? Вов, тндян, мялезе содамс, мезе сяда
сидеста рамсихть алятненди казненди тя магазинцта. Кепотьксонди, Отечествань
аралаень шинди. Мишендись отвечась тяфта: «Кинь кодама казненди саты
ярмакоц, стама и рамай. Но эсь эздон азса: мирдезти и цёразти казнетнень
рамамста «кедьста аф лисендян», а рамсян практичнайхть. Кепотьксонди,
нардамат и нараманди эрявксни наборхт. Тяфтама казнетнень синь нолясазь тевс
эрь шиня, сяс шкафнень потмова аф пулиякшнихть. Аф кельгсайне казненди рамаф
сувенирхнень. Алязти работама вастса эрь кизоня казендельхть зажигалкат,
конат путневихть шрать лангс. Ну мезенди фкя аляти тняроть? Ёрдамс кядезе аф
кеподи, вов и ащекшнихть тянемс балконца картононь коробкаса. Алязе кунара
ни пенсияса, а тевс нолязе аньцек фкять эздост».
Мишендить мархта корхнемста сань мяльс, што сон корхтасы видеть.
Лятфнембяленди казнетнень, улема, аньцек лемсна тяфтапт, а меле кармайхть
косовок ужеса эряма, мзярс синь аф ёрдасазь.
Ашень кирде и сувань книгань магазину. Вов ни коста ули кода рамамс казне
эрь праздниконди, хуш кинди. Фантастика, роман, триллер, классика, проза,
поэзия—кочкак мезе мяльце. Но, ужяль, мекольдень пингть кой-кона ломаттнень
эзда сашендови кулендемс, што пингть аф сатнеманц сюнеда (но тянь лувса
васькафнемакс) синь сявондсть кядезост книга комозьшка кизода инголе. Ну ся
синне тевсь, волясна. А кда аф содасак кодама издания рамамс книгань кельги
ломанти, то пцтай эрь магазинца мишендевихть тя или тона суммас подарочнай
картат. Казят, мярьктяма, 1000 цалковаень тии карта, а меле ялгаце сонць эсь
мяленц коряс кочкай ся магазинцта казне. Тясовок лисема васта ули кода мумс!
Кда нинге весть лятфтамс сувенирхнень, то синьге аф фкя лацоннет.
Сувенирнайкс улендихть ручкатне, бокалхне, нльне алкогольнай и аф
алкогольнай симомбяль мархта сюлекатне. Кда алясь, мярьктяма, сидеста
симонди чайда или кофеда, тяшни ручкаса, мес тянь теенза аф каземс сонь хуш
и сувенир лаца? Да и питнес коре синь аф фкат: улихть питнихть, а улихть
сяда уцест.
Аш кода аф лятфтамс и ся казнетнень колга, конат тиендевихть эсь кядьса.
Ламоц аватне кельгсазь кодамаснон. Свитерхт, пуловерхт, кардигатт, шарфт—
мезе аньцек аф аноклакшнихть мала ломаньцнонды! Тяконь лувксса и 23
февраленди. Но тяса тага содама эрявикс тюсть, размерть и сянь, кельгсыне-аф
казнень получайсь кодаф щапнень.
Сай недялять 23 февральсь. Пинге нинге ули, но, арьсян, аш месть кадондомс
мекольце шинди казнень рамамать. Колганза сяда пара арьсемс инголи. И
мяляфтомс, казнетнень кельгсазь аф аньцек аватне, а алятневок, хуш и аф
сембе эздост анокт виденцямс тянь эса.
Т.Альшина.